Каски на главите и право напред и надолу из галериите на първата българска мина!

Подземният минен музей в Перник е всичко друго, но не и поредният скучен музей, в който всичко е зад витрина. Тук ви очаква разходка в истинска мина, която е била действаща повече от 70 години, както и среща с миньорска техника от последните 130 години.

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Музеят се намира в самия град Перник, недалеч от центъра на града.

Преди да влезете, получавате жълта миньорска каска - факт, който е особено високо оценен от децата (включително и непорасналите такива). Екскурзоводите са свикнали с вълнението на посетителите и ще имате достатъчно време да си направите миньорски снимки.

Преди да поемете навътре, вдигнете глава нагоре, за да видите статуята на миньора с фенер в ръка. С влизането в мината ви предстои да чуете подробности за тежкия живот на миньорите в миналото.

Снимка: Мария Ангелова/Dir.bg

Крачка след крачка напредвате в оригиналните тунели на първата подземна българска мина, която е работила между 1891 и 1966 г. В ниши в стената виждате колички и машини и можете да проследите как се е развил рудодобивът през годините. В началото се е копаело на ръка, а материалите са се изнасяли с дървени ръчни колички. После започнали да впрягат коне в каруци, а по-късно се появила и механизираната техника.

Тежките условия, липсата на дневна светлина и честите инциденти правели живота на миньорите несигурен. Много от тях намирали опора във вярата - затова и в една от нишите ще видите олтар, посветен на свети Иван Рилски, закрилника на миньорите.

Как преминавал животът в мината

Канарче в клетка е било първият "измервателен уред" в мината. Ако птичето било спокойно и пеело - миньорите копаели, ако започнело да нервничи и да се удря в клетката, това означавало, че се е появил опасният газ гризу и миньорите трябвало да напуснат галерията.

Дървените подпори в миналото също имали сигнална функция. Те били направени от чам, защото този вид дърво пука, за разлика от дъба и бука. Когато подпорите започнели да пукат, това било сигнал за опасност от срутване на галерията и служителите трябвало да излязат.

Пет години след отварянето на мината в помощ на миньорите били закупени и коне. Първите 120 на брой били унгарски, тъй като конете от тази порода са по-ниски и с по-силни крака, за разлика от арабските коне. Те извозвали по 3-4 вагонетки, като всяка една била с до половин тон товар. Животните живеели в конюшни под земята, които никога не напускали.

Преди да си тръгнете...

Сега Подземният минен музей се посещава от над 6000 души годишно. Въглищно камъче на 25 милиона години е най-предпочитаният сувенир, който туристите отнасят със себе си. Той е придружен със сертификат, указващ произхода му.

На изхода дърво на щастието на 5 милиона години изпраща посетителите. Както миньорите, всички го докосват за късмет.

Какво трябва да знаете: Музеят работи от понеделник до неделя: 09:00 - 16:00 ч., като влизането става на всеки кръгъл час. Нужно е групата да е от поне петима души, а максимумът е 20 души. Билетът е 4 лв. и включва разказ от екскурзовода.