Рилският манастир или Съкровищницата на България: едно неувяхващо място

05:08 | 27.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Рилският манастир или Съкровищницата на България: едно неувяхващо място

Освен величествения храм, тук можем да се насладим и на други забележителности

ТЕМА #Рила

10:09 | 16 октомври 2020 | Редактор : Калина Петрова 0 1230 Снимка: Булфото

Рилският манастир, или по-добре казано Съкровищницата на България, благолепно и неувяхващо цъфти в лоното на Рила планина, там, където богато се вливат реките Друшлявица и Рилска. Със сигурност, който веднъж го е видял, го помни за цял живот или иска да се връща отново и отново в този райски кът на България. Не случайно, манастирът, който е действащ мъжки, е под егидата на ЮНЕСКО и е посещаван и от много чуждестранни туристи. Той е едно от препоръчаните места и за посещение през уикенда.

Рила

Манастирът се намира на 120 километра от София, като до него се стига по магистрала "Струма", като се отклоните на отбивката за "Кочериново".

Освен най-големия манастир в България, тук екскурзиантите могат да се насладят на уникалната природа, пещерата на Иван Рилски, метосите около манастира, да не забравяме и пъстървата и уникалните мекици, които може да похапнете.

Манастирът носи името на Свети Иван Рилски, който е живял в тази местност и тук е вършил много чудеса за хората. Именно той поставя и началото на манастира, който е основан през първата половина на Х в. Манастирът и до днес е люлка, стожер и хранилище на българския дух, и народност.

Докато сведенията за съдбата на мощите на св. Йоан през Х - ХІV в. са подробни, за самата Рилска обител те са оскъдни. От ХІ в. до днес в манастирското книгохранилище се пазят книжовни паметници, като глаголическия препис на прочутото "Наставление" на св. Ефрем Сирин, които свидетелстват за непрекъсната книжовна дейност. В Хрисовула (дарствена грамота) на цар Иван Шишман (1371 - 1393 г.) се говори за това, че българските държавници - царете Иван Асен ІІ (1218 - 1241 г.) и неговият приемник Каломан (1241 - 1246 г.) са утвърждавали владенията и правата на обителта, и я почитали като огнище на святост и място на поклонение. И сега в библиотеката се съхранява богат материал, събиран през вековете от над 9 000 старопечатни издания, 250 ръкописни книги от 11-19 век и много други.

В манастира има около 300 килии и хотелска част

Снимка: Булфото

През 1334 - 1335 г. Струмишкият протосеваст Хрельо, щедър дарител на Хилендарския манастир, изгражда защитна кула, монашески килии и храм, който бил на мястото на днешния, построен през 1834 г.

Между другите постройки в манастира са: игуменарницата, трапезарията, болницата, библиотеката, клисарницата, съдохранилницата и т.н. Има много домакински и складови помещения. Съществува дори и арест.

Магерницата (кухнята на манастира) е може би най-внушителната постройка, над която се издига комин, висок 22 метра.

В манастира има повече от 300 монашески килии. Крилата са строени по различно време. Те са във формата на петоъгълник и заобикалят вътрешния двор. Отвън манастирът прилича на крепост. Каменните му стени са високи 24 метра. Всеки, който влезе във вътрешността му, остава изненадан от красивите и меки форми, от резбованите чардаци, арките и покритите дървени стълби. В Рилския манастир може да се влезе през две порти - Самоковска и Дупнишка.

Богослужение

През време на турското владичество (ХV - ХІХ в.) Рилския манастир става център на духовно, културно и книжовно самосъхранение и възраждане на българския дух и народност. След като била опожарена Търновската книжовна школа се премества в обителта. Рилската библиотека бива възобновена и обогатена с нови ръкописи. Към края на ХVІІ в. била създадена книговезка работилница. Установени били връзки със Светогорски манастири, а през 1466 г. бил подписан договор с руския манастир на Света Гора "Св. Пантелеймон" за взаимно подпомагане и даване на убежище в случай на опасност. От XVI в. датират и връзките с Русия, където през следващите столетия няколко пъти били изпращани рилски монаси за събиране на дарения (книги, икони, църковна утвар, богослужебни одежди, парични средства).

През Възраждането (ХVІІІ - ХІХ в.) в Рилската обител се откриват школи и училища. Изтъкнатият книжовник и игумен на манастира (от 1860 до 1864 г.) иеромонах Неофит Рилски - Патриарх на българската педагогика, подготвя учители и духовници за цялата страна. Той е основател и пръв учител на прочутата Габровска гимназия.

След освобождението на България от османско владичество духовният живот в обителта продължава своя разцвет, а нетленните мощи на св. Йоан Рилски и до днес са извор на утеха, чудеса и небесна помощ за пристъпващите към тях с вяра.

Рилският манастир се отличава с уникална архитектура. Както отбелязахме отвън, с високите каменни стени на основните си сгради, манастирът има вид на крепост. Попадайки във вътрешността през желязната порта може да бъдете впечатлени от арки и колонади, покрити дървени стълби и резбовани чардаци. В средата на калдъръмения двор мирно съжителстват Хрельовата кула и бароковите сребърни куполи на главната църква.

Хрельовата кула е най-старата сграда в комплекса - впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. През 30-те години на 19 век е построена главната манастирска църква "Рождество Богородично" с архитект майстор Петър Иванович. Храмът е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки.

Музеят, разположен на територията на манастира, също притежава богата експозиция като най-известния експонат е едно уникално произведение на изкуството - Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво и е кръстен на своя създател - монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава творецът загубва и зрението си.

От другата страна на манастира може да се разходите до манастирското гробище по горска и китна пътечка, минавайки през мостове и красиви есенни пейзажи, слушайки ромона на рилската река.

Няма как да не посетите и пещерата на Иван Рилски

Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква в манастира, всъщност е живял в пещера на около половин - един час пеш от днешния комплекс. Може да се стигне и с кола от комплекса като се паркира точно на завоя до иконата на пътя. Преходът до самата пещера е около 15-20 мин. разходка из тази прекрасна гора За да влезете в пещерата трябва да заобиколете църквата от дясната ѝ страна . Там има поставена насочваща табела. Малко по-навътре ще видите каменни стълби водещи към вътрешността на пещерата. Има поверие, че ако успееш да излезеш от пещерата през дупката се пречистваш или си безгрешен.

От самата пещера, поглеждайки към дупката се вижда само лъч светлина. Минава се по много тесни стълбички, и ако имаш късмет се показваш на "бял свят".

Рилската река

Снимка: Официален сайт

Манастирската костница

Непосредствено до река Рилска, южно от манастирския комплекс се намират гробищната църква и костницата, поместени в една много солидна двуетажна постройка. Около нея са разположени гробовете на монаси, живяли през последните няколко десетилетия. Храмът "Въведение Богородично" е построен през 1795 г. и заема втория етаж. Негов ктитор е Самоковският митрополит Филотей. Представлява еднокорабна базилика с размери: 10 м. дължина, 4 м. ширина и 4 м. височина. Автор на стенописите в него е основателят на Самоковската иконописна школа Христо Димитров. Именно той тук за първи път в българското изкуство въвежда темата "Слизане на св. Богородица в ада". По стените изображенията са в два пояса: в горния ред са сцени от Новия Завет, а в долния - образите на светци-воини и преподобни. На долния етаж се помещава костницата. В нея се съхраняват тленните останки на починалите рилски монаси. Стените ѝ не са изписани. Градени са с камък и хоросан, и са с дебелина 1 м. Входът на костницата е зазидан поради опасност от поругаване.

Целият комплекс на манастира се състои от много различни съоръжения, намиращи се в околността. Между тях има параклиси, метоси, стопански постройки и т.н. Около манастира се намират на около 5 км Старата постница, при която изградена църквата на "Успение на св. Йоан Рилски". На 3 километра от Рилския манастир пък е постницата "Св. апостол и евангелист Лука", отново на същото разстояние източно е "Покров на Пресветата Богородица. Наоколо е и Теодосиевата постница, посветена на Теодосий Търновски. Метох "Пчелино" отстои на 3 км. югозападно от Рилския манастир, непосредствено до поклонническия път. Храмът се намира навътре в планината на около 500 м. от стопанските сгради на метоха.

Метох Орлица, на пътя за Рилския манастир

Снимка: Официален сайт

Метохът "Орлица" отстои на 18 км. западно от Рилската света обител и е едно от нейните най-стари владения. За първи път е споменат в грамотата на цар Йоан Шишман от 1378 г., която понастоящем се намира в библиотеката на Рилския манастир. През Възраждането Орличкият метох е един от около 50-те метоси на Рилската света обител в цяла България.

Монасите, които живеели в метоха, извършвали своите богослужения в малката еднокорабна църква "Св. св. апостоли Петър и Павел", съградена през 1469 г., по времето на игумен йеромонах Давид - един от тримата братя обновители на светата обител след нейното запустение по време на турското нашествие по нашите земи, в края на XIV и началото на XV в. Той бил родом от с. Граница, Кюстендилско. В тази църква на 29 юни 1469 г., на път от Търново за Рилския манастир, пренощувала раклата с нетленните мощи на преподобни Йоан Рилски Чудотворец - основателят на Рилската света обител през X в. и пръв неин игумен. Няколко години по-късно част от храма била изографисана, а окончателното му украсяване станало през 1491 г. със средствата на Крупнишкия епископ Яков, по време на известния Рилски игумен Теоктист. Преизписването на църквата било извършено от Никола Образописов от Самоков през 1863 г., чиято тържествена композиция "Връщане мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец" се намира в притвора на храма. Стенописи от XV в. са запазени в олтара и над вратата на църквата.

Метохът "Орлица" е имал много селскостопански сгради, в които е съхранявана добитата селскостопанска продукция от манастирските земи, както и закупеното жито. Предоставял е възможност за почивка и подслон на пътуващите от по-далечни краища на България поклонници към Рилската света обител. Част от намиращата се там манастирска стража е съпровождала тези поклонници към светата обител в размирни години, като ги охранявала от разбойнически банди. Във фурната, която е запазена и до днес, са се пекли вкусни хлябове за живеещите в метоха монаси и служители, както и за отсядащите гости. В северния зид, в двора на метоха, се намира красива каменна чешма, съградена през 1812 г.

След като през 1961 г. Рилската света обител е национализирана, а рило-манастирското братство прокудено от комунистите, метохът остава дълго време без духовен надзор. Днес метох "Орлица" се поддържа от миряни, назначени от светата Рилска обител. Те се грижат за храма, сградите и за зеленчуковата манастирска градина в близост до обителта. Посрещат поклонници и почитатели на тази българска светиня. Богослужение тук се извършва само веднъж годишно, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел (29 юни).

ИЗБРАНО