Какво ще стане, ако от днес започнете да тичате и всеки ден увеличавате дистанцията с 1 км? Можете ли след един месец да спокойно да избягате 30 км? Отговорът на този въпрос дава британският приключенец и пътешественик Шон Конуей.
От 1 до 31 януари Конуей приема така нареченото "Предизвикателство 496". Той решава да тича навън всеки ден от януари, като с всеки изминал ден увеличава разстоянието с 1 км. Така тича 1 км на 1 януари, 2 км на 2 януари и така нататък до края на месеца.
Времето около дома му през януари е микс от слънчеви, дъждовни и снежни дни, в някои от сутрините Шон е първият, който оставя стъпки в пресните преспи около дома си.
Предизвикателството на Шон не е само за издръжливост, основната му цел е да вкара повече приключения в живота си през месеца.
Единия ден решава да събере всичкия боклук, който види по маршрута си и успява да напълни цяла туристическа раница с опаковки, бирени кенове и други отпадъци.
На 11-ия ден прави своето 11-километрово бягане в 1 часа през нощта, тъй като не може да заспи. Оказва се, че бухалите също не спят по това време, защото Шон чува бухането им, докато тича в мрака.
На 12-ия ден решава да провери дали спортът помага на креативността. След първите 6 км сяда край река и написва стихотворение, посветено на собствената му мотивация да тича.
Една сутрин излиза с костюм на динозавър и пробягва 15 км, облечен с него, а в друг ден засажда дърво като част от сутрешното си бягане.
Това, че се занимава с експедиции и приключения на открито, не предпазва Шон от загубата на мотивация малко след средата на предизвикателството. С увеличаването на километрите, които трябва да покрие за ден, болката в мускулите, колената и глезените му се засилва, а желанието му да излезе за поредното тичане намалява. Точно когато мотивацията е намаляла, а тялото все още не е влязло в добра форма, е моментът, когато повечето хора се отказват, споделя той във видеото, в което разказва за това как е изпълнил Предизвикателството 496.
Но ако човек успее да устои на най-тежките няколко дни, следва пик на енергия, установява Шон.
"Целият смисъл на това предизвикателство беше да ме накара пак да се влюбя в бягането. Дълго време използвах бягането само като начин да бъда във форма и нищо друго. Бях го лишил от цялото забавление, което върви с него. Бях забравил основната причина, поради която искам да тичам - да преживея приключение," разказва в последния ден от предизвикателството Шон, докато си припомня събирането на боклуци, тичането в костюм на динозавър и всички забележителности, които е посетил около дома си, докато е изпълнявал предизвикателството.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}