От София има вече и преки полети, освен с прекачване до азербайджанската столица – най-източната от цяла Европа, легнала на брега на Каспийско море, известна с черния си хайвер и черното си злато - нефта.

Баку впечатлява още от летището си, модернизирано тотално преди 3 години, заради Европейските игри. До града се стига по прекрасна магистрала. Тя прелива в огромен булевард, стигащ до магнита за новия тип туристи – архитектурните. Те намират изключителното последно творение на вече покойната най-голяма световна майсторка на дизайна Заха Хадид.

Културният център „Гейдар Алиев” е уникално здание – единственото в света без нито една права линия. Нещо наистина фантастично, което трябва да се види задължително и отвън и отвътре, защото няма аналог в света и се нарежда като ценност на една нога с Музея в Билбао, за който ще разказваме в друг пътепис, с Операта в Сидни или тази в Осло, с новата арка в Дефанс и т.н.

Архитектурните чудеса в Баку не са едно и две. На главната крайбрежна улица „Нефтоработническа” бутиците на най-големите световни марки – от „Диор” и „Шанел”, през вероятно едно от най-големите „Бърбъри” на планетата, окупират партерите както на красивите сецесионни едновековни сгради, така и на лъскавите съвременни билдинги със стъклени фасади.

Най-впечатляващи обаче са трите небостъргача – пламъци, на които вечер се прожектира историческо-патриотично шоу, както става и на подобни сгради в Хонконг, за което ще разкажем в друг път. Достъпен от тях е невероятният хотел от експлузивната верига „Феърмонт”, заел един от пламъците – те са и национален символ на петролната република. Той е по-висока класа дори от флагмана на веригата в Монте Карло и от прочутия й планински комплекс в Канада. Дотам се стига със специален лифт, който тръгва от централния крайбрежен булевард.

На отсрещния тротоар пък е също архитектурно бижу. Сградата в златисто има формата на навит килим. Защото помещава наистина неповторимия Музей на килимите. Той е най-интересният в Азербайджан и вероятно е един от най-оригиналните, които сме виждали където и да било по света. На слизане пък можете да се спуснете пеша по стръмните улички към стария град, около който са и хубавите заведения и по-достъпните магазини. Той е идеално запазен от времената на Османската империя с крепостната стена и къщите. Именно затова е използван да замести Истанбул като снимачна площадка на вероятно най-обичаната по света и у нас съветска комедия „Диамантената ръка” с Юрий Никулин и Андрей Миронов.

Апропо,Азербайджан и Турция са братски държави, които говорят на практика един и същи език с малки буквени разлики в отделни думи. Това е станало, защото комшиите помагат на Баку след разпада на СССР да започне да работи сам по добиването на своето черно злато, вместо да даде 90% на англичаните срещу 10% концесионна такса, както от Острова натискат. Сега се радват на богаството си заради този мъдър ход на тогавашния президент, който е баща на сегашния.

Можете да зърнете и него, когато кортежът на преизбрания току-що след 15 г. управление Илхам Алиев премине със скоростта на светлината по някой булевард с кортежа си от 19 автомобила.

За да усетите как човекът се грижи за себе си, направете разходка до курорта Бигля на около 50 км от азерската столица по същата магистрала, до която е и летището. Най-впечатляващ е хотелът „Джумейра” от луксозната дубайска верига, който се разполага точно до резиденцията на президента. Ризортът е на самия бряг. Предлага всички условия за елитна почивка. Даже можете да опитате вкуса на Каспийско море, което е почти сладководно.