Тирана: прекрасни заведения вместо бункери | Trip.dir.bg

А идеята му се струва истинско приключение. Все едно е дали ще изберете пътя през северна или през южна Македония до Охрид . Решете го, както ви хареса, когато наближите Скопие, защото там се цепи. Можете да хванете единия на отиване, а другия на връщане. Ако тръгнете от София сутринта, още за предобедното кафе или най-късно за обяд ще бъдете на езерото, което някога е било част от нашето царство, както и големи части от Албания чак до Адриатика. Така че, чувствайте се сякаш сте на българска земя... Албанските знамена се веят много преди близката до Охрид, за който ще пишем отделно, граница. Тя се намира на върха на планината и не се минава толкова бързо, колкото сме свикнали в ЕС. Но не е и някакво голямо чакане.

Оттам свивате вдясно покрай поредната статуя на Майка Тереза – двете съседки не могат да я поделят и всяка я има за свой бранд, а после слизате надолу и надолу по един удивителен панорамен път с остри завои към ширнала се зелена низина. Карате напред и напред по сравнително добре поддържани пътища и по недовършена магистрала, но пък със супер дълъг тунел, какъвто ние не посмяхме да направим през Кресненското дефиле. И след последното голямо слизане по него, се озовавате сякаш изведнъж на източната порта на Тирана.

Градът е отлично планиран, както всеки, до който се е докоснала италианската инженерна мисъл. А това е станало по време на фашистката колонизация в началото на 20-и век – нетрайна, но затова пък оставила дълбоки архитектурни среди. Не само в градското планиране, но и в прекрасните административни здания в сърцето на града, на самия централен площад, където те ярко контрастират на соцсградите, останали си само с претенцията.

В така формирания ансамбъл се извисява малко вляво, недалеч от малката къща, наричана гордо кралски дворец от местните, наистина впечатляващия и модернистичен хотел „Плаза”. Конкурентът му е „Тирана Интернешънъл”, който препоръчваме заради фантастичната гледка от панорамната тераса на закуска – той е на самия централен площад „Скендербег” и гледа към всички забележителности – невероятен микс и фюжън от стилове, епохи и влияния. На нея можете да опитате много по-доброто от нашето кисело мляко, чудесните плодове, зеленчуци, сирена и домашните сладка – включително от диня, и да започнете деня си ведро. Хотелът е единствената сграда в страната, в която по соцвреме никога не спират тока. Построена през 1979 г. с нейните 15 етажа тя е най-високата в Албания дълго време и до днес е наричана точно така „15-етажния”.

Покрай него започва пътят, който все направо минава покрай най-добрия мол на града на следващото кръстовище, а после прелива в магистрала до отстоящия на 30-ина километра Дуръс, някогашната българска крепост Драч, за която ще пишем отделно, както и за по-добрите плажове край столицата. По улицата насреща – по италиански широк и озеленен булевард с истински велоалеи, минавате покрай оригинален монумент и приятна градина. В нея са няколко чудесни заведения и беседка за зареждане на телефони и други устройства, където цял ден различни хора посядат, за да ползват безплатната уай-фай мрежа.

Ако я пресечете и минете по моста от другата страна на реката, озовавате се в Блок – кварталът на вечерния и нощния живот в Тирана. Неговата централна улица е „Ибрахим Ругова”. На нея и в преките са най-елитните и най-симпатичните заведения в града и страната. На един от ъглите е може би най-добрият ресторант в града „Артиджано”, който – както личи по името, е в италианската традиция. На другия бряг на улицата, плувнала в плътно обградена с висока субтропична зеленина в римски стил стена, е малката кооперация, в която навремето е живял самият диктатор Енвер Ходжа. Всеки днес може да надникне в обетованата му жилищна площ, стига да седне на терасата на отсрещния хотел с гордото и малко прекалено име „Джеко Империал”, който е издържан в кичозен псевдо- Челси и псевдо-Белгрейвия стил.

По-добра като заведение е италианската сладоледаджийница на партера.

Албанците обичат да излизат всяка вечер. По „Ругова” и околните улици правят кръгчета лимузини на „шиптъри”, които работят в чужбина или на местните гъзари. Правят го с часове. В заведенията наоколо, повечето в италиански стил, а някои наистина чудесни с малките си зелени дворове, винаги е пълно. Повечето хора обаче не могат да си позволят да поръчват всички, въпреки ниските от наша гледна точка цени. Седят цяла вечер на чаша кафе или на една бира в по-редките случаи.

За изненада на мнозина, в Блок има немалко изключително впечатляващи дизайнерски барове. Някои са доста по-добри от онова, което имаме в България. Напрежението настъпва в петък и събота вечер, когато в Тирана се изсипват да демонстрират парите си богатите косовари.

Местните хора, особено младите – интелигентни, говорещи задължително поне английски и италианския ,освен родния си език, нямат добро отношение към пришълците – яки и с бръснати глави, но се държат прилично с тях, понеже им носят сериозни приходи като туристи.

Онова, което се заслужава да се види е уникалната златна черква, намираща се на улицата, успоредна на централната, чието продължение е „Ругова”.

Какво си заслужава де се купи за спомен? Прекрасните килими, пътеки и черги, ръчно изработени, едновременно причудливи и приличащи на нашите, доста по-евтини и напълно автентични.