Трявна е зелено бягство...и още нещо | Trip.dir.bg

Особено през пролетта човек даже може да не обърне внимание, че по всичките му завои и завойчета отнема повече от половин час, независимо, че е само 22 км и някой сигурно си представя, че ще го мине за 10 минути. Няма как и няма защо.

Минава през прочутото от телевизионните репортажи село Торбалъжите. И недалеч от известното като етнографски резерват Боженци, за което ще ви разкажем в следваща статия.

Наоколо има безброй селца и махали с причудливи названия. Някои са останали от обитавалите ги някога родове като Койчовци или Мързеци – явно едните много са задавали въпроса „Кой” или просто са имали дядо Койчо, а другите ги е домързявало.

Но, освен Торбалъжите, в околността има и други то ли шеговити, то ли иронични имена на селца като Пържиграх и Шушня. Габровско чувство за хумор, както разбирате, или по-точно тревненско.

ръщаме се обаче на пътя за Трявна. Градът е известен с много неща. Знаем го и като етнографски обект, и като мястото, където е бил един от концентрационните лагери за евреи през Втората световна война, които сме позабравили напоследък.

В самия му център е зданието на общината – прилича на алпийско шале и на възрожденска къща едновременно. Тревата пред него е така добре окосена, а цветята са толкова хубаво подредени, че човек наистина не може да повярва, че е в България. Пейзажът изобщо си е като швейцарски природно с градчето, сгушено между зелените и сякаш безкрайни планини наоколо.

За разлика от Алпите обаче те са с човешки, а не със заплашителен размер. Не затискат нито погледа, нито съзнанието. По пътя към старата чаршия на града с класическата часовникова кула, минавате покрай чудесна черква от онези, които османлиите по време на игото са карали българите да вкопават, така че да не се виждат отдалеч. Та тя е на полуетаж.

Самата кула е висока малко над 20 м и дълго време тревненци са я смятали за най-високото здание в света и безспорното доказателство за своя архитектурен гений. А тамошните родове са дали на България много известни личности – стига да кажем само Славейковата фамилия.

Като я споменаваме, начело с Дядо Петко – един от първите председатели на българския парламент, трябва да си спомним, че той е и авторът на първата българска готварска книга. В нея той събира наследството на тревненските майсторки и онова, което научава от живота си в Цариград.

Така националната ни кухня се формира като, ако позволите, миш-маш от наши и османски гозби, без да е ясно откъде започва едната традиция и къде свършва другата. Та и до днес е трудно да изброим някое чисто българско ястие, понеже всичките са балкански.

Остава ни само тортата „Гараш”, чието родно място е София, макар да е създадена от австро-унгарец, чието име носи сладкишът...

В Трявна и до днес готвят прекрасно и традиционни ястия, както и други, но най-специално за града е кафето на пясък. Ще ви го сервират и на чаршията, и по малките улички на стария град с възрожденските къщи.

По тамошните дюкяни има неща, правени наистина ръчно от местните хора, но повечето стока си е откровено китайска, нищо че има безброй надписи „България”.

Похвално е, че предприемчивите тревненци поне са превърнали часовниковата кула в бранд и предлагат тишърти в различни цветове със стилизирания й вид, които шият на място заедно с друг нелош трикотаж. Чудесен спомен от града.

За отсядане най-добър е хотел „Калина Палас” на улица „Панорама”. Името съответства напълно на онова, което намирате, тъй като мястото за настаняване е разположено на хълм над градчето и през огромните френски прозорци на лобито, басейна, ресторанта и от много стаи се открива приказна гледка към архитектурния резерват. Докато се ползват всички съвременни удобства.