Мрежата от средновековни маршрути в Испания, Франция и Португалия Камино де Сантяго става все по-популярна, след като през 80-те години на миналия век галисийският свещеник отец Елиас Валиня Сампедро маркира маршрута с жълти стрелки. Но едва през 2019 г. - когато по Камино преминаха рекордните 347 585 души - броят на поклонниците се доближи до този от Средновековието, когато всяка година по Камино са преминавали 500 000 души. След две години на ограничения, свързани с пандемията, се очаква 2023 г. да бъде най-натоварената година на Камино досега.
Нарастващата популярност на Камино насърчи през последните години възраждането на поклоннически маршрути в цяла Европа, последният от които е в Югоизточна Англия.
Наскоро маркираният път "Сейнт Джеймс" - 110 - километров маршрут от Рединг - седалището на Свети Джеймс в средновековна Англия - до Саутхемптън, откъдето средновековните английски поклонници отплавали за Испания, за да започнат така наречения Camino Inglés от Ферол или А Коруня до Сантяго де Компостела привлича нови пътешественици. Макар че по този път идват много по-малко поклонници, отколкото по по-популярните маршрути Camino Frances и Camino Portugues , новите знаци, картите и мрежата от пъбове и църкви, предлагащи печати, имат за цел да възродят изгубената култура на поклонничеството в Англия.
Новите знаци по пътя са 432, поставени от доброволци, за да помагат на поклонниците да се ориентират.
"Ако не видите жълти стрелки и раковини, това не е Камино", казва Дейвид Синклер, доброволец от братството на Свети Яков (CSJ), който ръководи проекта за маркиране на маршрута. Синклер се присъединява към CSJ през 2012 г., след като изминава Camino Frances. "Когато се присъединих към CSJ, членовете на организацията вече бяха направили много проучвания на маршрута, но почувствах, че за да бъде признат Пътят на Свети Яков като Камино, трябва да го маркираме. Нужни са ни и печати."
Проектът на Синклер за поставяне на пътни знаци се появява, след като през декември 2016 г. галисийските власти намалиха минималния брой километри, необходими за получаване на сертификат за Компостела, от 100 на 75 (разстоянието от Сантяго де Компостела до А Коруня).
Работата по маркирането на Пътя на Свети Джеймс - търсене на разрешение от местните власти и ръчно поставяне на повече от 400 маркировъчни знака - започва през 2020 г. и отнема 18 месеца. Синклер също така насърчава пъбовете и църквите по маршрута да предлагат печати на поклонниците.
"Пътуването по Камино ми даде нещо, така че исках да се отблагодаря", казва Синклер, докато с поклонници минават покрай руините на 900-годишното абатство Рединг, някога един от най-големите манастири в Европа. "Преди си мислех, че ако не го изминеш по религиозни причини, не си истински поклонник. Но сега вярвам, че да вървиш пеша до Сантяго означава да си поклонник, независимо от вярата си. Пътят е за всички."
Девет километра и половина след като напуснат Рединг, поклонниците стигат до село Шефилд Ботъм, дом на мигриращи лястовици, горска улулица и диво Ексмурско пони. Тук се намира и една от 13-те гостилници по пътя - Fox and Hounds.
"Вие сте първият човек, на когото давам това - казва барманката, докато наблюдава как член на екипа на BBC развълнувано потапя в мастилото печата на кръчмата - раковина с надпис "Fox and Hounds, Sheffield Bottom".
През следващите два дни пилигримите прекосяват границата на графство Хемпшир, през римския град Силчестър и селата от Книгата на Домесдей - Монк Шерборн и Дъмър, до Ню Алресфорд.
Град на кожарите по време на управлението на Хенри VIII, днес Ню Алресфорд е известен като столицата на кресона в Обединеното кралство - потоци, по-чисти от кристал, се процеждат през десетки лехи с кресон, където патици се наслаждават на свободата си, а кафенета в пастелни цветове сервират сандвичи с яйца и кресон.
От Ню Алресфорд пътниците следват река Итън, една от само 200-те т.нар. тебеширени реки в света. Водата е толкова чиста, че можете да видите чак до чакълестото ѝ дъно - огромни пъстърви плуват нагоре по течението с разтворени усти, надявайки се да хванат попадналите в течението водни кончета. След като пътешествениците се насладят на тази удивителна картина, стигат до Уинчестър, саксонската столица на Англия, дълго след като се стъмни.
На следващата сутрин мнозина избират да посетят болницата St Cross - една от най-старите благотворителни институции в Англия.
Освен марките за поклонници, "милостинята на благородната бедност" - основана от внука на Уилям Завоевателя през XI век, за да осигурява храна и подслон на нуждаещите се - все още предоставят безплатно хляб и чаша бира на всеки, който поиска.
"Средновековните поклонници са били от висшето общество - искали са най-доброто от всичко. Били много капризни", казва Катрин Секър от St Cross. Стените са обсипани с вековни черно-бели снимки на поклонници. "В тяхно време са вярвали, че белият хляб е най-добрият, а бирата е по-безопасна за пиене от водата. Все още сервираме бирата в дървена чаша, за дезинфекция, от 1132 г. насам".
Когато мнозина учудени попитат защо болницата все още сервира храната на пътниците, Секър отговоря без колебание. "Защо да спираме?" - казва тя. "Колкото повече даваш, толкова повече получаваш обратно."
Последният пъб по Пътя е Duke of Wellington в Саутхемптън. От пристанището в града през през 1912 г. "Титаник" тръгва на съдбоносното си пътешествие към Ню Йорк, а преди това средновековни търговци и поклонници отплават за Испания в търсене на богатство и изкупление.
Днес фериботът стига само до остров Уайт. Пътуването на мнозина приключва тук. Но не са малко и онези, които искат да продължат да следват жълтата раковина през морето и чак до север.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}