До края на Средновековието общоприето било схващането, че органите на маймуните са идентични с тези на човека. Тази анатомичната отправна точка е установена от гръцкия лекар Клавдий Гален, който по онова време е авторитет в областта на медицината. Поради религиозни, законови и културни табута той никога не е извършвал дисекции на човешки тела. Вместо това неговите трудове и дисекции на маймуни са били в основата на развитието и практиката на медицината в продължение на 1400 години.
Настъпва обаче преломен етап. Научната революция пробива самоналожените граници на древното знание. След като в продължение на стотици години дисекциите на хора са били осъждани, през 16 век преходът към научни изследвания и наблюдения позволява за първи път да се научи повече за човешката анатомия, проправяйки пътя за практикуването на медицината, такава каквато я познаваме днес.
Начело на тази революция застава един италиански град - Падуа, и неговият университет.
Падуа има богато художествено, религиозно и литературно наследство. Градът е известен като място на действието на Шекспировата пиеса "Укротяване на опърничавата" и като място, където италианският художник Джото - признат за баща на Ренесанса - е изписал фрески в параклиса Scrovegni с библейски сцени, изпълнени с човешки емоции. Но най-забележителното в този италиански северен град е, че той е люлката на съвременната медицина.
В Падуа - някогашна свободна община - от векове се изучава медицина. Тази традиция се запазва и когато през 1222 г. е основан Падуанският университет. Прочут научен център, университетът в Падуа се радва на несравнима автономия и религиозна толерантност дори след като през 14 век попада под властта на династията Карара.
Когато през 1405 г. Падуа е завладяна от Венецианската република, венецианците запазват университета като основен образователен център на републиката и го управляват под мотото Libertas docendi et investigandi (Свобода на преподаването и изследванията).
"Републиката е разбирала, че университетът е основна възможност за насърчаване на културата, която прославя управлението на Венеция", обяснява Фабио Зампиери, доцент по история на медицината в Медицинския факултет на Университета в Падуа пред BBC.
"Привлечени са най-добрите професори от цяла Европа, запленени от възможността за свобода на изследванията. Славата на най-добрите професори привлича и най-добрите местни и международни студенти".
В резултат на това университетът в Падуа се превръща в център на това, което Зампиери описва като "Научен ренесанс".
Докато през Средновековието се разчита на теологията и знанията, придобити чрез четене на теоретични книги, периодът на Ренесанса довежда до преминаване към научен метод, който разчита на практически тестове и експерименти.
Зампиери продължава: "По време на Ренесанса Галилей преподава математика тук и разпространява своя нов количествен метод, който оказва дълбоко влияние и върху медицината. Уилям Харви, който пръв описва напълно кръвоносната система на човека, е бил студент по медицина в Падуа. Санторио Санторио - професор в университета - изобретява термометъра. Джовани Батиста Моргани - професор по анатомия тук - поставя началото на съвременната анатомична патология през 18 век. Първата трансплантация на човешко сърце в Италия е извършена в Падуа през 1985 г."
Palazzo Bo е мястото, където медицината най-накрая получава систематичния подход, от който се нуждае, за да се превърне в модерна наука. Влизайки в монументалния двор, украсен с цветните хералдически гербове на някогашните студенти, първата история, която ще чуете, е тази как през 16 век Андреас Везалий прави дисекции на човешки тела във временен анатомичен театър пред тълпи от над 500 души.
Роден в Брюксел, Везалий пристига в Падуа през септември 1537 г., където през декември същата година защитава докторат по медицина и става ръководител на катедрата по анатомия и хирургия в университета.
По време на престоя си в Италия Везалий написва революционния си труд De Humani Corporis Fabrica Libri Septem (За устройството на човешкото тяло в седем книги), който е публикуван през 1543 г. Седемте книги обясняват функционирането на телата ни в безпрецедентни подробности, и с щателни илюстрации от Тициан под внимателното ръководство на самия Везалий.
Историята припомня, че гръцките лекари Херофил и Ерасистрат са извършвали дисекции на човешки тела в Гръцката медицинска школа в Александрия. Записите за техните открития обаче са изгубени при големия пожар, който опустошава Александрийската библиотека - най-големият научен и културен център на Древния свят.
След това се превръщат в табу, а на Гален не му остава нищо друго, освен да дисектира животни в стремежа си да разбере човешкото тяло. Това довело до редица грешки в откритията му и тъй като не е имало приемлив начин за опровергаването им, предположенията на Гален се запазили като медицинско знание повече от 1400 години.
Едва към края на Средновековието се усеща вятърът на промяната. През 1300 г. дисекциите на хора са били негласно позволени като ценно учебно упражнение за студентите по медицина. Те обаче не са били често срещано явление и анатомите само са ръководели процеса, като са чели дословно текстове на Гален, оставяйки същинската дисекция на хирурга. Едва когато се появява Везалий, се поставят под въпрос съществуващите знания за човешкото тяло.
"Везалий прави революция в преподаването на анатомия, като сам извършва дисекция и поставя човешкото тяло като книга на природата в центъра на анатомичните изследвания", обяснява Зампиери.
Книгата "За устройството на човешкото тяло в седем книги" носи истинско вълнение в света на медицината през 16 век., но и предизвиква решителното опровержение от страна на най-прочутите професори по медицина и лекари в Западна Европа, които били предани галенисти.
Везалий се чувства неразбран и пресиран заради научните си методи и се отказва от академичната си кариера. Но напускането му не спира напредъка на медицинската наука в университета в Падуа.
Анатоми и лекари като Габриеле Фалопио (който пръв описва фалопиевите тръби) и Бартоломео Евстахий (който пръв изследва структурата на зъбите) продължават работата му. Днес портретите на тези светила на медицината украсяват Залата на медицината в Palazzo Bo.
Малко повече от 50 години след като Везалий прави дисекции във временен анатомичен театър в двора на университета, първата в света постоянна структура, предназначена за публични анатомични дисекции, е издигната в Palazzo Bo между 1594 и 1595 г. в съседство със Залата на медицината.
"Кухнята" в Palazzo Bo е тъмно помещение, в което някога са се подготвяли за дисекциите. Театърът пък наподобява обектива на телескоп, конично пространство със шест елипсовидни кръга един над друг. Вдъхновена от римските амфитеатри, спираловидната конструкция е направена от различни видове дърво, в това число лиственица, смърч и орех. До централния вход има латински надпис от 16 век, който гласи: "Тук мъртвите с удоволствие помагат на живите."
В анатомичния театър са се събирали до 250 студенти по медицина. Но не само те. Професори, аристократи, високопоставени гости и дори благородни дами присъствали на дисекциите. На най-горния етаж свирел цигулков оркестър, за да придаде малко по-поносима атмосфера за присъстващите.
Всяко тяло се подлагало на дисекция в продължение на няколко дни през зимата, по традиция по време на карнавала - когато обществените нрави били по-свободни и дисекциите можело да се извършват въпреки все още съществуващите табута около тях.
Ако попаднете на това място, със сигурност ще бъдете обзети от бушуващи различни емоции. Докато екскурзоводът разкрива какво се е случвало в университета мнозина изглеждат смутени, други, особено онези, които имат интерес към медицината, или се занимават с нея, се чувстват като в светилище и изпитват истинско вълнение да стъпят на "сцената" на първия в света постоянен анатомичен театър.
Не само Palazzo Bo, но и други обекти подчертават влиянието на Падуа върху съвременната медицина. Музеят за история на медицината (MUSME) разчита на стотици артефакти, за да разкаже сложната история на това как сме разбрали и лекували човешкото тяло.
Ботаническата градина на университета, която сега е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е основана през 1545 г. Тя е била от съществено значение за изучаването на ботаниката от студентите по медицина, и специално на терапевтичната и лечебна сила на растенията. Чрез това красиво място в Италия са внесени много нови ботанически видове, включително слънчоглед, картофи и сусам, както и жасмин и люляк.
Според Зампиери европейците дори трябва да благодарят на тази ботаническа градина за кафето. "Факт е, че първото споменаване на кафето в Европа е в произведението от 16 век De Medicina Aegyptiorum на директора на градината Просперо Алпини".
Когато напуснете ботаническата градина, ще ви бъде припомнено какво пише Хърбърт Бътърфийлд, професор по история и заместник-ректор на университета Кеймбридж, в книгата си "Произходът на съвременната наука 1300-1800 г.", публикувана през 1959 г: "Доколкото някое място може да претендира за честта да бъде седалище на научната революция, това отличие трябва да принадлежи на Падуа."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}