Островите Диомид се намират само на малко повече от 4 км един от друг, но по-големият остров изпреварва с почти един ден по-малкия си съсед, тъй като се намират от двете страни на международната Линия за смяна на датата.

Разположен в средата на Беринговия проток между Аляска и Сибир, Големият Диомид се намира от руската страна, а Малкият Диомид - от американската. Тъй като са разделени от Линията за смяна на датата, която минава през Тихия океан и бележи границата между един календарен ден и следващия, Големият Диомид е почти с един ден по-напред от Малкия Диомид -  21 часа през зимата и 20 часа през лятото.

Снимка: НАСА

Заради това островите често се наричат Островът на утрешния ден (Голям Диомид) и Островът на вчерашния ден (Малък Диомид). "Това е истинска машина на времето. Можем да видим какво се е случвало вчера в реално време", казва 40-годишният бивш военен Рамил Гумеров пред Russia Beyond. Той е прекарал повече от година на по-големия остров, където днес освен военна база има само полярна станция и граничен пост. Леденият мост, който се образува между двата острова през зимата, дори би направил възможно пътуването във времето, макар и незаконно.

Само коренните жители - ескимосите, могат да пътуват свободно между островите. Те обитават тези земи, когато на островите пристига първият европеец - руският морски изследовател Семьон Дежньов. Това се случва през XVII в. и през следващите почти век и половина двата острова - на 35 км от Чукотка и Аляска - са част от Русия, пише Earthly Mission.

Островите Диомид са разделени от държавната граница през 1867 г., когато Русия продава Аляска на САЩ. Изведнъж коренното население се оказва в необичайна ситуация - времето е едно и също, но датите са различни на двата острова. За да могат да посещават роднините си, ескимосите получават право на безвизово пътуване, въпреки че от дълго време на руския остров не живеят цивилни.

Малкият Диомид

Снимка: Earthly Mission

В началото на XX в. ескимосите мигрират на Малкия Диомид (около 135 души все още живеят в малко селище на острова), а след Втората световна война останалото местно население е изтласкано от остров Голям Диомид на руския континент, за да се избегнат контакти през границата.

Според легендата, след като ескимосите си тръгнали, местен шаман дошъл на Големия Диомид и го проклел. Твърди се, че оттогава по различни причини хората на острова умират. Гумеров обаче отбелязва: "Хората умират навсякъде и островът не прави изключение. Кой е виновен - злополука, природните сили или проклятието на шамана? Не знам."

Според Гумеров животът на острова е суров - девет месеца зима, с минусови температури и силни ветрове. В продължение на 300 дни годишно Голям Диомид е покрит с гъста мъгла, затова хеликоптерите летят тук само веднъж на два до четири месеца - за да доставят храна и поща.

Големият Диомид

Снимка: Earthly Mission

По време на Студената война участъкът от границата между САЩ и СССР, разделящ Големия и Малкия Диомид, става известен като "ледената завеса". На 7 август 1987 г. обаче американската плувкиня на дълги разстояния Лин Кокс преплува от малкия до големия остров.

Четири месеца по-късно тя е поздравена от Михаил Горбачов и Роналд Рейгън по време на подписването на Договора за неразпространение на ядрените оръжия в Белия дом, когато Горбачов вдига тост: "Миналото лято на една смела американка на име Лин Кокс й бяха необходими само два часа, за да преплува от едната до другата ни страна. Видяхме колко искрена и приятелска беше срещата между нашия народ и американците, когато тя стъпи на съветския бряг. Със своята смелост тя доказа колко близо един до друг живеят нашите народи".