"Богатият бряг", както в превод означава Коста Рика, притежава уникална девствена природа, което я нарежда сред водещите екодестинации в света.

Откривател на страната е Христофор Колумб през далечната 1502 г. Страната има и своя Нобелов лауерат за мир -  през 1987 г. Оскар Ариас Санчес, двукратен президент на Коста Рика, получи приза заради изиграната от него ключова роля за внасяне на мир в Централна Америка.

История, слънце, море, природа, екотуризъм, култура -  всичко това са основни елементи на Коста Рика.

Снимка: iStock by Getty Images

Разположена в Централна Америка, страната се простира на площ от 51 хил. кв.км, наполовина по-малка от България. От две страни е обградена от два океана. На север граничи с Никарагуа, на изток и юг с Панама, на запад и юг с Тихия океан и на изток с Карибско море, част от Атлантическия океан. Има приятен климат през цялата година поради идеалното си местоположение-  само на 10 градуса северно от екватора. Страната има средна годишна температура от 12° и 27° по Целзий.

Наричат я "Зеленото бижу" заради нейните дъждовни, мангрови и тропически гори, пълни с живот, диви плажове и уникално чисти крайбрежни води. Тук се намират поне шест различни екосистеми и 5% от световното биоразнообразие. 

През 1970 г. правителството създава система от национални паркове, осъзнавайки, че е по-полезно да се съхраняват, отколкото да се експлоатират природните ресурси на страната. Днес 75% от страната е залесена, като близо 30% от тези площи са природни резервати, в които можете да видите отблизо прекрасни ленивци, папагали ара, тукани, игуани и куп други екзотични животински видове и птици. А докато се наслаждавате на дивите им плажове, не се учудвайте, ако край вас премине енот или стадо маймунки, напълно необезпокоени от вашето присъствие, защото тук човек и природа съжителстват в пълна хармония.

Няма как да не харесате и местните, за които най-честият израз за поздрав е "pura vida", носещ значението "чист живот". Те прилагат този израз в начина им живот и отношение към природата. Тикосите, както се наричат местните жители, са ведри, усмихнати, услужливи и спокойни. Трафикът и задръстванията не ги прави нервни, дори с някоя маневра да ги бавите.

Снимка: Лилия Чалева

Нивото на грамотност в страната е над 94% и това има своето обяснение - 9% от БВП се отделят за образование, което е двойно повече от средния процент в света. За разлика от Панама, тук повечето жители говорят английски, освен официалния испански език. Тяхната местна валута е костарикански колони като 1 долар се равнява на около 550 колона. Допуска се плащане и с долари, макар и не навсякъде, но връщането на ресто обикновено е в колони, което е доста объркващо за току-що пристигнал турист.

Стандартът на живот в Коста Рика е доста по-висок отколкото в България. Цените са подобни като в Западна Европа. По-скъпо е и спрямо съседна Панама, но, както казват самите тикосите, тук е по-безопасно, а и животът сред най-щастливите хора в света в тази приказно красива природа определено си заслужават.

Пътешествието в Коста Рика започва от Пуерто Виехо - една малко курортно градче в карибската част на провинция Лиман и популярна дестинация за чуждите туристи, особено за тези, които влизат в страната след екзотичния панамски архипелаг Бокас дел Торо. Оттук до границата разстоянието е само 32 км.

Пътуването е приятно - 30 минути с морско такси до град Алмиранте и след това с микробус - един до границата и друг след нея. Ако ползвате туристическа агенция, това ще ви струва около 30 долара, но може да платите поне на половина по-малко, ако пътувате с междуградски линии.

Взимането на пръстови отпечатъци на границата е задължително. След тази процедура следва ГКПП на мост, на който полицай сравнява снимката с лицето, което преминава и го пропуска да премине до следващия контролен пост, където вече зад гише минава втора паспортна проверка.

На границата в Коста Рика - даване на пръстови отпечатъци

Снимка: Лилия Чалева

Бях изненадана от един от граничарите, който като разбра, че сме от България, коментира шеговито, че идваме от "близко", защото страната ни не разпознаваема в Централна Америка. Вторият подобен случай беше от таксиметров шофьор в Панама сити, който като чу България, веднага каза София.

Hola, Пуерто Виехо!

Историята на Лиман е свързана с Христофор Колумб, където през далечната 1502 г. (по време на четвъртата му експедиция) открива Панама и Коста Рика. Стъпвайки на карибския лимански бряг, той съобщава за огромни количества златни бижута, носени от местните индианци. "През първите два дни тук видях повече злато, отколкото през всичките си години на изследване", възгликва Колумб. Крайбрежието на страната наистина е богато, но с други "зелени бижута".

 

Едно от тях е Пуерто Виехо, добил популярност на плажен курорт. Малкото градче е заобиколено от тропически гори, диви плажове, бананови плантации и живописни реки.

Снимка: Лилия Чалева

Един от най-популярните плажове и места за разходки тук е Кодес. Разположен край града, плажната ивица е голяма, а морето благодатно както за плажуващи, така и за сърфисти. В края на плажната ивица има малка горска пътека, която води до скала за фантастична панорамна гледка.

Градският плаж на Пуерто Виехо е с мек пясък и палми. Край него има страхотни барчета и ресторанти. Естествените скални басейни разбиват вълните във водата, така че е чудесно място за почивка и за тези, които пътуват с деца. Освен това има лодка за игра и скачане във водата.

Край плажа в Пуерто Виехо

Снимка: Лилия Чалева

Пуерто Виехо

Снимка: Лилия Чалева

Ако продължите малко по-нататък ще видите и Плаж Негра. Името подсказва, че пясъкът е черен. Тук вълните могат да бъдат големи, тъй като няма прекъсване на рифа, което го прави предпочитан за сърфисти.

Черния плаж в Пуерто Виехо

Снимка: Лилия Чалева

Плажът Пунта Ува също е зашеметяващ - с бял пясък и палми, които висят над кристално чистите сини води. Намира се на около 8 километра от града.

Пуерто Виехо очарова и с необичайната си комбинация от афро-карибски потомци, емигранти от европейци и местни костариканци.

Наблизо има два красиви национални резервата -  Кахуита и Мансанильо.

Среща с енот на плажа в Кахуита

Пристигането от Пуерто Виехо до парк Кахуита може да стане с такси или автобус за 20 минути или с велосипед за 45 минути. Аз лично избрах популярните в града триколесни таксита Tuk-tuk, защото с тези малки червени коли може да се насладите на прекрасни гледки по пътя.

Кахуита е защитена зона, която има зашеметяваща дъждовна гора, плаж и коралов риф. Входът е безплатен, но любезно се иска дарение от 3000 колони (около 5$) за поддържане на парка. Имайте предвид, че това е един от малкото безплатни паркове в Коста Рика, така че дарението е от съществено значение. Походът с водач е добра идея за по-лесно забелязване на дивата природа, излиза по 40 долара на човек, поне такава бе офертата на нашия екскурзовод.

Ако се разходите по лесната пътека през парка, не забравяйте да вземете вода, защото пътеката е дълга около 8 километра. Тя минава покрай брега и ви потапя в тропическа екзотика - еноти сред храстите, ленивци в короните на гигантски 70-метрови дървета, прескачащи маймуни по клоните, пълзящи гущери, змии, морски костенурки, паяци, термити, най-разнообразни екзотични растения и животни, изобщо един друг непознат свят, в който обаче не се чувствате застрашени.

Енот в Кухаита

Снимка: Лилия Чалева

Такъв е случаят със срещата ни с енот. Докато се наслаждавахме на дивия плаж в парка, този малък бандит се появи зад нас, без да се безпокои от присъствието ни.

Търсейки нещо на плажа, се повъртя около нас, след което влезе в гората. След завой обаче се озова отново недалеч от нас - пред джапанките ни, които привлякоха вниманието му. Хареса си една, побутна я с лапичка и точно, когато реши да я отмъкне, осъзнахме, че това умиление пред него ще остави някой бос от нас. Така че джапанката бе спасена, а малкият бандит се шмугна бързо в гората.

Пуерто Виехо е известен и със своето какао, тъй като расте добре в карибската част на страната. Затова тук се предлагат турове до какаови плантации, които разкриват цялата технология от отглеждане до изсшуване на зърната и накрая до направата на шоколад. Знаете ли, че какаовият плод около зърната всъщност е много сладък и вкусен?

Ако искате да научите повече за индианците има тур, който разкрива техния начин на живот и култура.

Недалеч от Пуерто Виехо има и спасителен център за ягуари и още толкова много красиви места, но е време за следващата дестинация от пътешествието  - тихоокеанското крайбрежие в национален парк Мануел Антонио, нощен тур в джунглата и корида по костарикански.