Древните гърци обозначавали с думата anatole източните региони, там, откъдето изгрявало слънцето. Известните с наименованието Мала Азия земи са място, населявано от десетки цивилизации. "Земята между реките" или Древна Месопотамия е събирала в продължение на векове различно по своя етнос население, живеещо в свещените земи между Тигър и Ефрат.

Хати, галатиани, асирийци, кимерийци, гърци...и в крайна сметка и мястото обусловило Турската република. Анадола е центъра, съсредоточил в себе си древните порядки на различни култури, което може да бъде видяно в забележителностите и атмосферата, ако се разходите там.

Посетих Централна и Източна Анадола като част от специалната програма на Турското министерство на културата и туризма #goturkiye, благодарение на която успях да се докосна до мистиката, красотата и автентичността на тези земи, цъфтящи в гроздовете на своята история, но и настояще.

Ако всички познаваме Турция през обичайните места, които са известни дестинации из туристическите агенции, то Анадола е място, което и без лъскава и натрапваща се реклама, ще ви замае в своя чар.

Отвъд глъчката на туристическите потоци, Източна Турция е място, което може да ви развълнува до сълзи със своята удивително чиста и красива природа, планини, реки и разбира се - хора.

Това са гледки, които спират погледа и преди да премигнеш искаш да останат като кадър, филм, към който да се връщаш отново и отново.

Първата среща в този любопитен район беше в град Сивас.

Снимка: iStock by Getty Images

Още в първите крачки наоколо, реших, че се чувствам като у дома си или по-скоро като местен човек, а не турист. Това усещане определено ми хареса, огледах се, видях обедни предложения за шкембе, пача, любимата ми супа от червена леща с лимон. Отсреща, на другия тротоар възрастен майстор баничар въртеше бюреци.

Снимка: iStock by Getty Images

Разположен по Пътя на коприната и място, свързващо Егейския регион с Персия, Сивaс е вторият по големи район в Турция и успява да създаде усещане за автентичност и възможност да прочетем знаците на Селджукската и Османската империи и републиканското историческо наследство.

Първите селища в Сивас, който се намира между трите долини, образувани от реките Къзълърмак, Йешилирмак и река Ефрат, датират от 7000-5000 г. пр.н.е. Този древен град е бил дом на много цивилизации, а през 1220 г. той се превръща в столица на Селджукската империя.

Едно от най-забележителните произведения на селджукската култура е медресето Гьок, превърнато в музей след дългогодишна реставрация. То съществува на тази територия от XIII век и е наричано още "Синьото медресе".

Снимка: iStock by Getty Images

Гьок медресе е една от най-забележителните сгради в Анадолския регион като това е било ислямска академична институция, в която са се изучавали математика, философия, астрономия.

Във вековните стени на сградата могат да бъдат разчетени арабски, латински и гръцки букви. А синьото, синьото няма как да се забрави - един от цветовете, с които Сивас ще остане в съзнанието ми, е, разбира се, и с прекрасния айрян и адана кебап.

Снимка: iStock by Getty Images

Следващата важна точка е наистина да се посветите на храната в Сивас - симпатични търговци ви подканят да влезете там, където ухае най-приятно на обяд. Завоят зависи и от това, какви са предпочитанията ви. Със сигурност можете да намерите 100% сърдечни хора, както и 100% качествена храна на наистина достъпни и непретенциозни цени.

Сивас също така е място, където е запазена класическата култура на хамама или турската баня. Можете да видите няколко исторически значими хамами, запазени като част от културното наследство на района.

Джамията Кале на градския площад, която видях докато се сипеше ситен анадолски дъжд ми се стори като място от друго време (не че тя наистина не е от XVI век).

Образът на дъждовния град, излизащите след молитвата хора, в същото време младежи, каращи колела, разхождащи се въпреки дъжда в парка отсреща, създадоха в мен усещане за смесица на различни епохи, истории, моменти. Само в един дъждовен ноемврийски миг.

Снимка: Юлия Владимирова

Сивас е място, на което преди всичко можете да намерите спокойствие, хубава природа, мили хора и хоризонти за релаксация, каквито все по-малко се очертават. По тези места по време на почивни дни и ваканции можете да видите много турски семейства, които търсят живописни гледки за своята почивка или уикенд.

Районът предлага всички тайни на заздравяването на духа и тялото: от термални вод до ски курорти, около които са сгушени малки къщички за отсядане, езера, реки, водопади и пътеки за жизнени разходки.

Следващата точка в разходката ни е Дивриджи. Град с близо 11 000 души жители, намиращ се в провинция Сивас. Мястото е важно за Турция заради това, че е било свързващо звено между Централна Анадола и река Ефрат.

Снимка: Юлия Владимирова

Снимка: iStock by Getty Images

Голямата джамия и болница на Дивриджи са най-значителната забележителност. Този комплекс, който в момента се реставрира отвътре, се намира южно от Двореца на Дивриджи. И двата исторически обекта са разположени върху хълмист район, откъдето като в отворена длан се вижда блещукащият град.

Снимка: iStock by Getty Images

Строежът на джамията е започнал около 1228 г. със заповед на Ахмед Шах. Откъм южната страна, до джамията, се е намирала болница, на чиито портали има толкова богата орнаментация, че можете да прекарате известно време, хипнотизирирани от детайлите и най-вече от това, че елементите в тях не се повтарят нито веднъж!

Великолепните мотиви, които отразяват най-ценните и най-добрите образци на каменоделството, създадени от майстори като Ахлат от Тбилиси, привличат внимание. Този комплекс е един от шедьоврите на ислямската архитектура и е включен в списъка на "Световното културно наследство" на ЮНЕСКО още през 1985 г.

Стъклената тераса, която също ви пренася в притаяваща дъх гледка към хълмове, планини и сгушено долу градче, е възможност да изпитате емоциите си като стъпвате буквално върху стъкло. От групата имаше няколко човека, които изпитаха адреналина на свой гръб, страхувайки се да не полетят, крачейки само върху стъкло и с дълбока пропаст под краката си.

Гледката и фотографиите си заслужават. А след вятъра, на който се наситихме по тези хълмисти места за красиви фотографии, мисля че стана време отново за стабилна вечеря, включваща типичните за района на Сивас кюфтета, пилаф, сготвен със специфични за района на Анадола билки и сиропирани сладкиши със сметана, наподобяваща масло, които завършват цикъла на разходка, приютила в себе си вкусовете на различни времена, нрави и подправки.