Той е повече от банкомат, той е легенда и е вписан в Книгата на рекордите на Гинес. Намира се в прохода Хунджераб, на границата между Китай и Пакистан в северната пакистанска провинция Гилгит-Балтистан.

На зашеметяващата височина от 4 693 м проходът е най-високият асфалтиран граничен пункт в света, а пътят до него е едно от най-драматичните пътувания на планетата. Стръмните заснежени планински върхове на Каракорум са като стража, а националният парк Хунджераб - дом на снежни леопарди и диви кози - се простира докъдето поглед стига.

Добре асфалтираният път до прохода е сравнително лесен за каране. Но височината е тази, която превръща пътуването в предизвикателство. По време на 2000-километровото изкачване, обикновено туристическите гидове съветват пътуващите да държат под езика си сушени кайсии от близката долина Хунза, за да се борят с височинната болест.

Пътуващите трябва да се подготвят и за бързо променящото се време. Температурата може да падне до -5 градуса дори през лятото, съществува и заплахата от слънчево изгаряне, причинена от разредената атмосфера и смразяващите до кости ветрове.

Когато приключенците достигнат границата, откриват, че ветровитата долина е едновременно спираща дъха красива и отчайващо открита за природните стихии. Местните жители я описват като район, в който над главата има само небе, а под нея - само облаци.

Защо тогава в средата на тази отдалечена планина има напълно функциониращ банкомат? Рекордьорът на Гинес работи като всеки друг - с него могат да се теглят пари в брой, да се плащат сметки за комунални услуги и да се правят междубанкови преводи. Но най- поразителна е неочакваната празнична атмосфера, почти карнавална, с хора, които си пишат с роднини и приятели, за да им покажат къде се намират, позират за снимки и обикалят около банкомата, за да си направят най-добрата снимка.

Изграден от Националната банка на Пакистан (НБП) през 2016 г., захранваният със слънчева и вятърна енергия банкомат обслужва малкия брой жители и служители на този граничен пункт - и авантюристичните пътешественици, които се стичат към него като към забележителност (каквато всъщност е), снимат се, докато извършват транзакция, която придава нов смисъл на израза "сметката е замразена".

Но изграждането на тази забележителност не е било никак лесно. Както и поддържането ѝ.

Проектът отнема около четири месеца. Най-близкият офис на банката е на 87 км в Сост, а управителят на клона в Сост Захид Хюсеин редовно пътува, преборвайки се с екстремните метеорологични условия, коварните планински проходи и честите свлачища, за да зареди банкомата. "Средно в рамките на 15 дни се теглят около 4-5 милиона рупии (15 540-19 427 паунда)", казва той пред BBC.

Междувременно поддържащите банкомата трябва да следят и предоставят данни в реално време на клона в Сост. Налага се да се справят и с извънредни ситуации, свързани със сателитна връзка, резервно захранване със слънчева енергия, изтегляне на пари в брой и заседнали карти (миналата година силните ветрове временно спряха банкомата).

Мнозина поставят под въпрос полезността на банкомат на такова отдалечено място. "Но често забравяме хората, които охраняват границите ни 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата", казва Хюсеин. "Те може да са незначителен брой, но често нямат друго средство да превеждат част от заплатите си на близките и семейството."

Охранителите не са единствените работници тук. Бахтавар Хюсеин е прекарал голяма част от живота си в парка, преследвайки снежни леопарди или помагайки на учени и изследователи, които измерват топенето на ледниците. Той управлява малка столова в близост до банкомата, докато ограниченията заради пандемията от Covid-19 не стават причина тя да бъде закрита. "Сервирах чай и кафе... времената бяха добри", спомня си той.

Сега Хюсеин обслужва преносимите тоалетни в прохода Хунджераб срещу малка такса и е оборудвал колата си с кислороден резервоар, за да предлага безплатна първа помощ на посетителите.

Открил е също, че една от най-големите грижи за туристите е да им заседне картата, макар че по негова преценка това вероятно се случва толкова често - или толкова рядко - колкото на всеки друг банкомат. Все пак тук горе при екстремни метеорологични условия се налага да се чака поне два часа - или да се върнете отново на следващия ден.

За банковия мениджър Захид обаче това е част от привлекателността на работата по банкомата на прохода . Въпреки голямото напрежение, високите залози и височината, на която работи, той каза: "Чувствам се невероятно смирен, че съм част от тази изящна промяна на природата и технологията."

Снимка: techjuice