Защо два пъти годишно Франция и Испания си поделят един остров?

03:03 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Защо два пъти годишно Франция и Испания си поделят един остров?

Островът на фазаните, разположен между Франция и Испания, по необичаен начин попада под различно владение - но каква е причината

18:03 | 27 март 2023 | Автор : Галина Чолакова 0 4435 Снимка: iStock by Getty Images

От възвишенията над Сан Себастиан в Страната на баските туристите могат да видят един от най-старите, най-романтичните и най-библейските пътища в света. По него минава поклонническият маршрут Камино де Сантяго. Пътеката до гроба на свети Яков в Северна Испания е владяла умовете в продължение на векове.

Всяка година тук идват хиляди туристи и поклонници, но едва ли предполагат за съществуването на едно странно, необитаемо място, наречено Островът на фазаните.

Закътан в граничните територии между Андай, Франция, и Ирун, Испания, на река Бидасоа, вливаща се в Бискайския залив, объркващият остров се управлява от всяка от страните последователно за шест месеца и служи като историческо свидетелство за съперничеството на Франция и Испания.

Снимка: iStock by Getty Images

Гранични аномалии се срещат в цяла Европа - и по света - но 200-метров остров, който сменя държавите два пъти годишно, е крайно необичаен. Любопитно е, че малцина знаят каквото и да било за това парче земя.

"Обичам да разказвам историята на нашето наследство", казва пред BBC археологът Пия Алкаин Сорондо. "По цялото протежение на този бряг на реката е скрита средновековна история, но повечето хора минават оттук, без да знаят нищо от нея. Именно това се опитвам да променя."

Островът на фазаните има елипсовидна форма и е обрасъл с дървета. Намира се само на 10 м от испанската страна на реката и на 20 м от френската. Той е с такова историческо значение, че само в редки случаи е отворен за посетители. В центъра му се намира огромен изписан монолит, оформен като кенотаф, който разкрива вековната история на мястото. Величествен и приличащ на гробница, той напомня за срещата, на която през 1659 г. е подписан Пиренейският договор.

Снимка: iStock by Getty Images

"Да научиш предисторията тук е като откритие", казва Сорондо. "Това е почти остров-призрак."

В историята Островът на фазаните се е наричал с различни имена. Като за начало днешното име - Isla de los Faisanes на испански, Faisai Uhartea на баски, Île des Faisans на френски - е грешка. "На Острова на фазаните няма фазани", с разочарование споделя Виктор Юго, когато го посещава през 1843 г. Всъщност там има само зеленоглави патици и мигриращи птици.

По римско време островът е бил известен като "Pausoa" - баската дума за проход или стъпало. След това французите я превеждат като "Paysans", което означава "селянин", а после я пренасят като "Faisans", което означава "фазан". С течение на времето името Île des Faisans се наложило.

Скромният остров става известен през 1648 г., след примирието в края на Тридесетгодишната война между Франция и Испания, когато е избран за неутрално място за очертаване на новите гранични зони. Провеждат се 24 срещи на върха, като в случай на провал на преговорите има готовност за военен ескорт. Единадесет години по-късно е сключен Пиренейският мирен договор.

В чест на събитието е организирана кралска сватба и през 1660 г. френският крал Луи XIV се жени за дъщерята на испанския крал Филип IV, Мария Тереза, на мястото на подписването на декларацията. Построени са дървени мостове, за да се улесни преминаването, кралските особи пристигат с държавни баржи и карети, поръчани са гоблени и картини. Диего Веласкес, придворният художник на Филип, чийто магнум опус остава Las Meninas (портрет на Маргарита Тереза с нейните прислужници), е натоварен с организирането на голяма част от празненствата.

Всъщност Островът на фазаните е толкова символичен като метафора на мира, че е решено двете страни да имат съвместно попечителство над територията. Испания се разпорежда с него от 1 февруари до 31 юли всяка година, а през останалите шест месеца островът става официална част от Франция. В този момент се ражда най-малкият кондоминиум в света.

По дефиниция кондоминиумите са места, които се определят от присъствието на повече от една суверенна държава. Смисълът произлиза от латински, като "com" означава "заедно", а "dominium" - "право на собственост". През вековете множество държави са се впускали в географски войни за кондоминиуми, като правителствата са прекарвали десетилетия в спорове за това кой какво притежава и защо. Повечето от тях не са центрове на империи, а по-скоро експериментални геополитически допълнения.

Поне засега в света има осем, включително Боденското езеро, тридоминиумът между Австрия, Германия и Швейцария, областта Бръчко, която се споделя от Босна и Херцеговина и спорната територия на Република Сръбска. Съществува и Районът на съвместния режим, споделена морска зона между Колумбия и Ямайка, и Районът Абией, оспорван от Южен Судан и Судан.

Антарктида е последният, но и най-големият и най-значимият континентален кондоминиум, управляван от 29-те страни, подписали Договора за Антарктида, които имат консултативен статут.

В деня на посещението на екипа на BBC Островът на фазаните е "в ръцете" на испанците. Освен поддържането на парка, мястото за акостиране на лодките, обсъждането на правата за риболов и наблюдението на качеството на водата, испанците нямат много работа. Посетители се допускат на острова само в редки случаи. Като дните на предаване на властта, които се провеждат два пъти годишно, когато островът е оживен по време на официалната церемония, с флагове, делегати и дипломати.

Но по актуални данни на неправителствената организация Irungo Harrera Sarea всеки ден тук пристигат до 30 мигранти, които търсят безопасен път на север към Франция. "Това все още е място на нова надежда за толкова много хора", казва Сорондо, "но също така е и смъртоносен капан".

Островът на фазаните може би е един забравен, историческа бележка под линия, остров. Но в нашия постоянно променящ се, непредсказуем свят на гранични спорове и заграбване на земи, той е символ на мира, който винаги ще значи повече от една странна граница.