Как се става планински водач в България?

13:56 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Как се става планински водач в България?

Наричат ги хора, които не се задържат никъде по-дълго от възторга си

ТЕМА #Планини

08:58 | 9 юни 2022 | Редактор : Мария Ангелова 0 1818 Снимка: iStock by Getty Images

Планинският водач е екскурзовод в музея на природата, казват опитните водачи. Не е достатъчно той да познава пътеките, трябва да има богати познания за растенията и животните, за културата и историята на района.

Планини

Какво отличава тези хора, които "не се задържат никъде по-дълго от възторга си", както пишеше на едно от лобните места на катерач край Мальовица, разказват доц. Александър Шопов и главен асистент Дойчин Боянов.

Как се става планински водач?

Планинските водачи в България основно се обучават от центровете за професионално образование към Националната агенция за професионално образование и обучение. Най-активният център е Асоциацията "Планини и хора". В България вече има над 300 дипломирани водачи, а средно около 20 души годишно придобиват тази квалификация.

Част от водачите членуват в международната организация Union of International Mountain Leader Associations (UIMLA). В България са само петима алпийските водачи, които имат международен лиценз да водят групи във високорисков терен по цял свят. Това разказа за БТА доц. Александър Шопов, който е ръководител катедра "Туризъм, алпинизъм и ориентиране" във Факултета "Обществено здраве, здравни грижи и туризъм" в Националната спортна академия, планински водач, член на UIMLA и участник в три национални антарктически експедиции.

Правоспособните планински водачи са вписани в специализиран регистър на Министерството на туризма, като по данни на министерството те са 311 души.

Как да познаете добрия планински водач?

Не е достатъчно планинският водач да може да се ориентира. Той също така трябва отлично да познава флората, фауната, структурата и пейзажа на планините, бита и културата на хората, фолклора на живеещите в населените места, през които минава маршрутът и на първо място, да може да осигури безопасност и сигурност на групата, която води.

Така описва профила на планинския водач доц. Шопов, който е бил председател на Комисията за изготвяне на Държавни образователни изисквания за професията "Планински водач".

Защо планинските водачи стават все по-търсени?

По принцип българският турист не обича да плаща за водач, макар да е готов в ресторанта да остави два пъти повече пари. Въпреки това все повече българи се насочват към планинските водачи, особено към по-далечни дестинации, които не са им толкова ясни, коментира доц. Шопов. Услугата "планински водач" у нас е многократно по-евтина от тази в четирите водещи алпийски държави, като в България е взето експертно решение, според което се препоръчва цената на ден да не бъде по-ниска от 120 лева.

По думите му основното, което определя дейността на водачите по света, но в България все още не е така, е застраховката "Професионална отговорност", която може да се получи на базата на диплом. В България вече има такава застраховка, но при нас все още липсва сериозно разбиране на същността на професията, отбелязва Георгиев и допълва, че все още много хора смятат, че когато знаят една пътека, вече са водачи, а тази професия е много повече от това да водиш хора от едно място на друго.

Наистина ли пандемията срещна повече хора с планината?

Пандемията открои необходимостта от посещения в природата, защото един от негативните ефекти бе затварянето на социалния живот, на хората по домовете им, не толко като наложителна мярка на властите, колкото от това, че самите ние се затворихме в къщите. Това затваряне, като негативен ефект, доведе до необходимостта да потърсим природата, за да намерим утеха от преживяното и да преоткрием истинските си потребности, една от които е излизането сред природата, разказва гл. ас. Дойчин Боянов, който е преподавател във Факултета "Обществено здраве, здравни грижи и туризъм" към катедра "Туризъм, алпинизъм и спортна анимация" в Националната спортна академия.

По думите му има сериозен интерес към всички спортове, които се практикуват на открито и по-специално към планинарските спортове. Дори и през седмицата, ако излезем в покрайнините на София, е пълно с туристи, което е доказателство за растящата потребност на хората от общуване с природата. Освен това през последните години се практикуват повече по-съвременни спортове като сноукайт, класически дисциплини като конна езда станаха достъпни за гражданите, а скалното катерене се разви до такава степен, че в момента на обичайните маршрути се чака ред, за да се катерят хората, разказа Боянов. Увеличили са се и любителите на планинското колоездене.

Този бум обаче има негативни последици, защото създава предпоставка много интереси да се сблъскат на едни малък терен. Например, в покрайнините на София честа гледка е на едно и също място да излизат почитателите на конна езда, велосипедисти, хора, които просто разхождат домашните си любимци. По думите на Боянов това създава необходимостта от търсене на нов ред.

ИЗБРАНО