В края на септември, дърветата във Вермонт разкриват една от най-красивите есенни картини, които човек може да зърне, пише изданието Fortune. Този феномен привлича туристи от цял свят, а както вече е известно на мнозина, свръхтуризмът продължава да бъде особена напаст за абсолютно всяка една по-популярна туристическа дестинация. Както всяка друга година, местните жители се надяват, че ще посрещнат много по-малко туристи.
През последните 5 години, малките градчета се пръскат по шевовете от инфлуенсъри, заредени с най-различна техника, готови да превземат горите. Изненадващо, вместо да има положително възприемане на гостите, повечето местни се подготвят за особен отпор. Внезапната популярност кара местните да мислят най-различни тактики за отстраняване на този проблем, след като трафикът става немислим.
Оплакванията не спират, особено след като колите започват да се паркират на най-абсурдни места, включително и в частна собственост. Почитателите на природата пристигат много често и с автобуси, което допълнително затруднява легловата база. Малкият град Помфрет има едва 900 жители и е туристическа атракция от близо век, но след пандемията, местните просто не могат да приемат, че града им се превзема постепенно. Бенджамин Брикнер от местната управа посочва, че пътищата на града са малки, но това не пречи на гостите да паркират коли в няколко колони, за да блокират цялото движение.
Миналата година е взето решение да се затвори един от главните пътища за коли, които не са на местни жители. Жителите на града събират 22 хиляди долара, за да извикат шериф от друг по-голям град, който да контролира движението и да позволява на жителите да работят малко по-спокойно.
И това не е просто някаква прищявка на местните, които също искат да се радват на природата, за последните 5 години, трафикът в града започва да се отчита като сериозна опасност. За да се стигне до горите, повечето туристи трябва да преминат през тесен черен път. Мнозина от гостите не разбират, че ако паркират само две коли, задръстването става факт.
Инфлуенсърите създадоха своя собствена индустрия, която днес се оценява на близо 24 милиарда долара и по всичко личи, че скоро няма да може да се смята за контролируема. Професор Маркъс Колинс от университета в Мичиган посочва, че хората отдавна търсят нови места за почивка, както и най-различни нови точки, които да посетят.
Това не е ново явление, просто днешните технологии правят всичко далеч по-бързо и лесно. Проблемът, както посочва самият професор, идва във факта, че няма баланс между разумен туризъм, който да държи и подпомага икономиката на града и твърде много посетители.
Туристическият капан, както го наричат повечето жители от Вермонт, се крие във факта, че американците имаха сравнително стабилна финансова година и силният долар позволи на повечето американци да пътуват до Европа. И тъй като има една сериозна аудитория, която предпочита да инвестира в пътувания - евтините самолетни полети също изиграват лоша шега на Европа - светът се запозна с ударите на свръхтуризма.
Вермонт споделя абсолютно същата съдба, която имат Барселона, Санторини, както и много други интеесни туристически дестинации. Туризмът носи сериозен капитал за местната икономика и след като малкия щат няма как да натрупа средства по друг начин, предпочита да страда всяка есен, докато не подобри условията си за настаняване.
Интересен факт е, че местната управа посочва и още един важен елемент - никой в града не е настроен негативно срещу туристите. Тук се говори предимно за баланса, който да не нарушава качеството на живот на местните, както и удоволствието на посетителите. Това не може да се случи толкова лесно, особено след като фокусът е насочен към обществената безопасност.
Американските тенденции продължават да изненадват с оригинални решения за борба с туризма. Кафенето Дае, което отдавна се радва на висок рейтънг в Бруклин, често трябва да се бори с инфлуенсъри, които снимат всичко по ветрините, не си поръчват нищо и накрая обогатяват профилите си.
След доста проблеми и достатъчно главоболия, собствениците забраняват снимки на витрините и не допускат хора, които просто пречат на персонала. В момента е разрешена една снимка на това, което човек си поръча. Собственикът Каръл Сонг признава, че е трябвало да въведе тези мерки много по-рано, но просто не е подозирал как ще се изкриви цялата индустрия след пандемията.
Професор Колинс не е сигурен, че Европа може да се справи с наплива от хора, особено когато се говори за популярни дестинации. Проблемът се крие другаде - инфлуенсърите. Представянето на най-различни туристически атракции кара голяма маса от хора да се опита да изживее това, което вижда на рекламните клипове. Играта за трупане на лайкове и продаването на една сравнително фалшива реалност, кара повечето хора да пътуват, а най-странното е, че дори и да има разочарования, мнозина представят изживяването си като променящо живота.
Вермонт ще се бори с туристите или поне ще се опита да контролира потока от хора. Местните са готови да приемат факта, че някой ще гази двора им или ще прави най-различни професионални сесии. Затварянето на пътя дава резултат през миналата година и сега местните се надяват, че ще се справят още един път с подобни мерки. Ако планът не проработи, местните ще мислят нови стратегии за следващата есен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}